Сборник с разкази, обединени от темата за насилието, ще бъде представен на „Алея на книгата днес“. „Лицата на насилието“ ще е тема на разговор в литературния кът на изложението днес, съобщават организаторите.

Културната програма за деня започва със среща и раздаване на автографи от Кристофър Бъкстон. Той ще отговаря на въпроси на читатели относно последния си исторически роман за България – „Избавление“ (2023). Следват още срещи с раздаване на автографи с Живка Иванова (Pompeii Red, 2021), Чавдар Атанасов („Книга за парите за деца и тийнейджъри“, 2020) и Кирил Нейков („Шум в ухото“, 2024).

В литературния кът ще бъде представена още музикалната книга "Рая и буболечките". Автор е Теодора Попова, а илюстратор – Мелина-Елина Бондокова. Музиката е на Чавдар Цолов, а книгата е по идея на Вяра Панталеева.

Елица Георгиева разказва за живота на две българки във Франция в началото на този век в новия си роман „Одисея на момичетата от Източна Европа“. Премиерата е на 21 ноември във Френския институт в София. На събитието ще присъства и авторката, която повече от две десетилетия живее в Париж, съобщават издателите от „Колибри“.

Въоръжена с „Големия енциклопедичен речник Ларус“ и „Малкия Ларус на добрите обноски“, студентка по кино в Лион открива „страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи“, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към „момичетата от Източна Европа“. Перипетиите са контрапункт на съдбата на втората героиня, отбелязват издателите. Дора е самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България. Тя е

Писателят Боян Ангелов запали днес „Огъня на поезията“ в Смолян, с което бе открит Празника на поезията в града. На откриването присъстваха 15 творци от различни градове на страната. Сред тях са Петко Каневски, Демир Демирев, Боян Ангелов, Елена Алекова, Христина Димитрова, Трендафил Василев.

"Смолян за осми път е престолнина на българската поезия. Организираме този празник с огромно желание, защото носи духовен престиж на нашия град. И вече осем празника са минали през площадите на града“, каза Светозар Казанджиев, председател на Клуба на дейците на културата в Смолян. Той припомни, че първият "Огън на поезията" е запален от Младен Исаев, вторият - от Блага Димитрова като вицепрезидент на Република България, третият – от Любомир Левчев, четвъртият – от Георги Константинов, петият – от Димитър Златев, шестият – от Ганчо Керечев, а седм

Посланикът на Грузия в България Отар Бердзенишвили и ръководителят на "Националния център за книгата" към НДК Светлозар Желев представиха в София снощи епическата поема и културно наследство на Грузия “Витязът в тигрова кожа” от Шота Руставели в превод на Стоян Бакърджиев. 

“Когато дойдох в България преди година, веднага се запитах как можем да отворим сърцата на тези хубави хора. Мисля, че публичната дипломация наистина прави много”, каза грузинският посланик в началото на вечерта, посветена на грузинския поет Шота Руставели и неговото най-значимо литературно произведение, епическата поема “Витязът в тигрова кожа”.

“Започнах да проучвам историята на нашето посолство. Открих, че поемата е била преведена през 80-те години от Стоян Бакърджиев, който е направил много за връзките между Грузия и България. С този превод ние може

През 1964 г. Жан-Пол Сартр е номиниран за Нобелова награда за автобиографичната повест „Думите“. Като мотивация за неговото номиниране е посочено: „За работата му, която, богата на идеи и изпълнена с дух на свобода и търсене на истината, е оказала голямо влияние върху нашата епоха“.

На 22 октомври 1964 г. Сартр в публично съобщение, направено пред шведската общественост отказва да приеме присъдената му Нобелова награда за литература. Писателят отказва наградата по лични и обективни причини. Сред личните му причини е принципа винаги да отказва официални почести. Моралните му убеждения го подтикват да отказва награди, тъй като смята, че това ще ограничи смисъла на неговото творчество и че преди всичко писателят не трябва да позволява да бъде превърнат в институция.

Обективните причини на Жан-Пол Сартр са обвързани с неговите идеологически възгледи